Речник на юридическите термини

БАЛИСТИКА

Балистиката е наука, дял от механиката, изучаваща движението на телата (снаряди, куршуми, ракети), след като им бъде даден първоначален тласък (импулс), включително пътя им във въздуха и въздействието им, с широко приложение във военното дело, криминалистиката и съдебната медицина.

БАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА

Балистичната експертиза е научен метод в криминалистиката, който изучава движението на куршуми, гилзи и оръжия, за да установи връзка между тях, да идентифицира оръжия и да възстанови обстоятелствата около престъпления с огнестрелни оръжия, като определя как, кога и от какво е произведен изстрелът, въз основа на уникални следи по куршуми и гилзи, както и състоянието на оръжието.

БАНКРУТ

Банкрут е правен термин, който означава неплатежоспособност на търговец или фирма, при която той/тя не може да изпълнява своите задължения към кредиторите си.

БАНКРУТСТВО

Банкрутството е търговско престъпление вследствие на умисъл или на непредпазливост от страна на търговец или фирма. То настъпва в резултат на банкрут (фалит) по невъзможност за изпълнение на задълженията към кредиторите.

БАРТЕРНА СДЕЛКА

Бартерната сделка е търговия, при която стоки или услуги се разменят директно една срещу друга, без използване на пари, като всяка страна предоставя нещо ценно (стока/услуга), което другата страна цени, и се сключва договор за замяна (бартер), който урежда условията на тази натурална размяна, включително оценката, доставката и всички аспекти, свързани с данъци (като ДДС).

БАЩИНСТВО

Бащинство означава състояние, положение или качество на човек да бъде баща. То представлява биологична връзка между детето и мъжа, от когото е заченато. Поради трудността при фактическото установяване на биологическия баща, законът предвижда три начина за определяне на бащинството: презумпция, иск за установяване и припознаване.
1. Презумпция за бащинство: прилага се, когато майката е в брак. В този случай се смята, че баща на детето е съпругът на майката, ако раждането е станало по време на брака или в срок до 300 дни след неговото прекратяване. Тази презумпция може да бъде оборена по съдебен ред чрез иск на майката или презумптивния баща.
2. Иск за установяване на бащинство: използва се по съдебен ред, когато презумпцията не може да се приложи или вече е оборена. Чрез него се доказва биологичната връзка на детето с мъжа.
3. Припознаване: мъжът, който счита, че е биологически баща на дете с неустановен произход, може да заяви бащинството пред длъжностното лице по гражданско състояние. Припознаването трябва да бъде писмено и може да се извърши:

• лично пред длъжностното лице по гражданско състояние;
• отсъствено с нотариално заверен подпис;
• лично пред управителя на лечебното или родилното заведение, където е родено детето.

БЕЗВЕСТНО ОТСЪСТВИЕ

Безвестно отсъствие е правно състояние, при което лице изчезва без следа и не дава вести за себе си за определен период (обикновено 5 години), което позволява на съда да назначи представител, който да управлява имуществото му и да защитава интересите му, като след продължителен период може да доведе и до обявяване на смърт. Производството започва със молба до районния съд, най-често подадена от наследници, за да се защитят имотите, да се управлява имуществото и да се разпореждат приходите.

БЕЗДЕЙСТВИЕ

Бездействие е състояние на неактивност, липса на действие, работа или реакция; пасивност, незаинтересованост и отсъствие на инициатива, което може да произтича от леност, апатия, страх, неувереност или просто почивка, като се описва като застой, мудност и неефикасност.

БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ

Безстопанственост означава имущество или вещи, на които не се полага грижа и не са поверени на никого. Престъплението се състои в причиняване на значителни вреди в икономическата сфера чрез неполагане на необходимите грижи при ръководство, управление, стопанисване или опазване на поверено имущество или възложена работа, в резултат на което настъпват съществени щети.
Отговорност за безстопанственост носи и ръководителят, който не упражни достатъчен контрол върху действията на лицата, на които е поверено имущество, когато това доведе до посочените вреди.

БЕНЕФИЦИЕР

Бенефициер (или бенефициент) е лице или организация, което получава облага, полза или плащане по договор, като например застраховка, превод, чек, или финансиране по проект; това е лицето, което се облагодетелства от дадена сделка, докато "бенефициент" е понякога грешно използвана форма за същия смисъл, въпреки че в строгия смисъл "бенефициент" означава "този, който облагодетелства".

БИГАМИЯ

Бигамията (или двубрачие/двуженство) е състояние, при което едно лице е женено или сключва брак с повече от едно лице едновременно, което обикновено е незаконно в повечето държави, включително България, и представлява форма на многобрачие (полигамия).

БИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА

Биологичните фактори на престъпността включват генетични предразположености, неврохимични дисбаланси (като ниски нива на серотонин или високи на допамин), хормонални влияния, както и характеристики на нервната система и мозъка, които допринасят за антисоциално поведение, агресия и импулсивност, като съвременното разбиране разглежда тези фактори в комплексно взаимодействие със социалната среда.

БИПАТРИД

Бипатрид (от латинското "bis" - два пъти и гръцкото "patris" - родина) е човек, който едновременно притежава гражданство или има правна връзка с две или повече държави. Този статус може да се получи по рождение, чрез брак, инвестиции, натурализация или репатриация, като правата и задълженията на бипатрида са спрямо всички държави, чиито паспорти притежава, но това зависи от законодателството на всяка отделна страна.

БИТОВА ПРЕСТЪПНОСТ

Битовата престъпност е престъпност, която се случва в ежедневието, в домове, квартали и обществени места, и най-често включва престъпления като кражби, грабежи, нападения, вандализъм, измами и дребни нарушения, засягащи директно хората и тяхното имущество, като създава усещане за несигурност и страх, и е свързана с общоопасни и имуществени престъпления, които влияят на всекидневния живот, според изследвания на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

БЛАНКЕТНА НОРМА

Бланкетната норма (blanket norm) в правото е широко, общо и неспецифично формулирана правна норма, която дава широка свобода на тълкуване и прилагане от съда или административния орган, като определя само общи рамки и принципи, без да изброява всички възможни хипотези, и често се използва в сфери като данъчното право или за справяне с недобросъвестност (напр. "злоупотреба с право"), като оставя на органа да прецени конкретната ситуация и да наложи санкция.

БЛАНКОВО ДЖИРО

Бланковото джиро е вид прехвърляне (индосамент) на права по ценни книги (като менителница или запис на заповед), при което не се посочва името на лицето (джиратаря), което получава правата, а само се подписва, оставяйки празно място за бъдещо попълване, което превръща ценната книга в такава "на приносител", позволявайки на всеки, който я държи, да упражни правата си. Това е най-лесният и бърз начин за прехвърляне на вземане, но носи по-голям риск, тъй като всяко лице, което я притежава, е легитимирано да предяви правата си.

БЛУДСТВО

Престъпление против половата неприкосновеност. Изразява се в действия, целящи, удовлетворяване на сексуално желание без съвкупление. Утежнена форма на блудство има, когато е извършено с малолетно лице, чрез използване на сила или заплашване, когато е извършено от две или повече лица и когато в резултат на блудствотото са настъпили тежки последици, вкл. опит за самоубийство. Блудство може да има и при хомосексуални действия.

БОЛНИЧЕН ЛИСТ

Болничният лист е официален медицински документ, който удостоверява, че сте временно неработоспособен(а) поради заболяване или злополука и ви дава право да отсъствате от работа и да получавате парично обезщетение от Фонда за социално осигуряване (НОИ). Той се издава от лекар (общопрактикуващ или специалист), който установява невъзможността ви да полагате труд, и служи като основание пред работодателя и осигурителния институт.

БОРСА

Борсата е високоорганизиран пазар (физически или електронен), където се търгуват големи количества стоки, валути, ценни книжа (акции, облигации) или услуги, свързвайки купувачи и продавачи. Тя служи като централно място за сключване на сделки по стандартизирани договори, като основни видове са стокови, фондови и валутни борси.

БРАК

1. Свързване по взаимно съгласие на мъж и жена за съвместно съжителство съобразно установена от закона форма. Само брак, сключен по предвидената форма, поражда предвидените от закона правни последици. Всяко лице има право на брак щом е достигнало установената от закона брачна дееспособност. По българското право, брак може да сключи, навършило 18-годишна възраст. Бракът може да бъде граждански и религиозен. По българското право сключеният в България брак се свързва с правни последици, само ако е граждански. Религиозният брак няма правно действие. Има държави, придаващи правно действие и на религиозния брак.
2. Некачествена стока – продукция, която не отговаря на стандартите и е негодна за употреба (напр. „произведохме брак“), което може да доведе до бракуване.

БРАК И БРАЧНИ ОТНОШЕНИЯ ПО МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО (МЧП)

Въпросите, свързани с брака и брачните отношения при наличие на чуждестранен елемент — например когато едно от лицата е български гражданин, а другото има различно гражданство — се уреждат чрез многостранни и двустранни международни договори, по които Република България е страна. При липса на такова договорно уреждане се прилагат разпоредбите на Българския семеен кодекс (гл. XI).
Сключване на брак в чужбина:

• Български граждани могат да сключват брак пред български дипломатически или консулски представител, ако местното законодателство го позволява, или пред компетентен местен орган.
• Това важи и когато само едно от лицата е български гражданин.
• Чужд гражданин, сключващ брак пред български дипломатически или консулски представител, трябва да докаже, че неговият отечествен закон не поставя пречки за брака.
• За българските граждани остават задължителни условията за достигната брачна възраст и липсата на законови пречки за встъпване в брак.

Развод и последици:

• Разводът и неговите последици се уреждат от българския закон, ако единият съпруг е български гражданин.

Лични и имуществени отношения между съпрузи:

• Ако единият съпруг е български гражданин и отношенията се осъществяват на българска територия, се прилага българският закон.
• Ако съпрузите са чужденци с еднакво гражданство, отношенията се регулират от техния отечествен закон, дори да са осъществени в България.
• При различно гражданство на съпрузите се прилагат съвпадащите норми на техните закони, а при липса на такива — българският закон.
• Българският закон се прилага и при разпореждане с недвижими имоти на територията на Република България (чл. 133 СК).

БРАКОНИЕРСТВО

Бракониерство е незаконният лов и риболов или всяко непозволено присвояване/посегателство в чужда сфера, но най-често се отнася до бракониерството – улов на животни или риба в забранено време, място, без разрешително, или на застрашени видове, което се наказва според закона, например в България чрез глоби и конфискации, засягащи както дребен, така и едър дивеч.

БРАТ

Брат означава син спрямо другите деца на едни и същи родители, близък приятел, съмишленик, както и роднина по кръв или дух, като в религиозните среди с това обръщение се наричат единоверци или монаси, а в разговорния език – мъж за фамилиарно обръщение.

БРАЧНА ВЪЗРАСТ

Брачна възраст е възрастта, при която лицето има право да сключи брак. Според българското законодателство тя настъпва с пълнолетието, тоест с навършването на 18 години, и е еднаква както за мъжа, така и за жената. По изключение, с разрешение на председателя на районния съд по местожителство, брак може да сключи и лице, което е навършило 16 години.

БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ

Съставлява брачна колегия и обхваща съдии, специализирани в разглеждането на дела, възникнали от определени видове брачни искове.

БРОКЕР

Брокерът е професионален посредник или агент, който свързва две страни (например купувач и продавач) при сключването на сделка, която действа от тяхно име и защитава интересите им срещу комисиона, често срещано в сферата на недвижимите имоти, борсата (ценни книжа, валути). Той помага с проучвания, преговори, документиране и консултации, за да се постигне успешна транзакция.

БЮРО ПРИЗОВКИ

Бюро Призовки (или Служба „Връчване на призовки и съдебни книжа“) е специализирана служба в съда, чиято основна задача е да осигури своевременното и правилно връчване на съдебни документи – като призовки, съдебни книжа, съобщения – на страните по дела, съгласно изискванията на българското законодателство (Гражданско-процесуалния кодекс).

БЮРО СЪДИМОСТ

Бюро Съдимост е специализирана административна служба към Министерството на правосъдието в България, чиято основна функция е да издава Свидетелства за съдимост, които удостоверяват съдебния статус (дали лицето е осъждано или не) на гражданите и се използват за работа, гражданство, лицензи, обществени поръчки и други, като осигурява актуална и точна информация за съдебните решения.

ВАРАНТ

Варантът е финансов дериват (ценна книга), който дава на притежателя си право, но не и задължение, да купи или продаде определен актив (най-често акции) на предварително фиксирана цена в рамките на определен срок. Той е подобен на кол-опция, но обикновено се емитира директно от компанията, чиито акции са, за да привлече инвеститори или да финансира растеж, като дава възможност за спекулация и управление на риска.

ВДИГАНЕ НА ЗАПОР

Вдигането на запор е процесът на премахване на наложен върху имущество (сметки, превозни средства, имоти, трудово възнаграждение и др.) запор или възбрана, който ограничава правото на длъжника да се разпорежда с него, като това се случва при изплащане на дълга, отмяна на обезпечението от съда или при други законови основания (напр. несеквестируеми суми), като инициира се от взискателя или длъжника пред съдебния изпълнител.

ВЕДОМСТВО

Ведомство е централно държавно учреждение, административна служба или специализирана система, която ръководи определен сектор от управлението (напр. съдебно, телеграфо-пощенско, жп.) или стопанския живот, като Министерство, агенция, дирекция, и се занимава с конкретна област и интереси.

ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Великото народно събрание (ВНС) е специален държавен орган в България, свиква за основополагащи решения, като приемане на нова Конституция, изменение на територията на страната и ратификация на големи международни договори, служещ като учредителна власт и определящ дългосрочните насоки на държавата, за разлика от обикновеното Народно събрание, което упражнява текущата законодателна власт.

ВЕТО

Ветото е право на забрана, спиране или отлагане на решение, закон или постановление от институция или лице, което има това право, като целта му е да даде възможност за повторно обмисляне. Понятието идва от древноримското право (на латински "veto" означава "възбранявам"). В съвременната политика президентът често има отлагателно вето (върна закон за ново обсъждане в парламента), което може да бъде преодоляно, ако парламентът повторно гласува закона с мнозинство.

ВЕЩ

Вещ е самостоятелно обособена част от материята, която има материален (веществен) характер. Не се считат за вещи онези обекти, които нямат материална субстанция, като търговски марки, произведения на науката, литературата и изкуството, химически формули и други подобни, въпреки че са индивидуализирани и се отличават от други обекти от същия вид.
Вещта може да бъде само обект на правоотношение. Човекът, макар да има материална същност и да е обособен от останалите хора, не е вещ в правния смисъл, а е субект на правоотношения. Законът обаче приравнява на вещи и всички видове енергии, независимо че нямат веществен характер.
Според своите характеристики вещите се делят на:

• потребими – унищожават се при обикновена употреба;
• непотребими – могат да се използват многократно;
• делими – могат да се разделят на по-малки части, без да изгубят своите качества;
• неделими – при разделяне губят стойността си или потребителските си свойства;
• родово определени – определени само по род (напр. жито, кон, апартамент, гараж);
• индивидуално определени – конкретно определена вещ (напр. конкретен кон, апартамент или гараж);
• заместими – могат да бъдат заменени с други от същия вид;
• незаместими – не могат да бъдат заменени поради своите индивидуални качества.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Веществени доказателства са предмети, които са били предназначени или използвани за извършване на престъпление, върху които са запазени следи от него или които са били обект на престъпното деяние. Към тях се отнасят и всички други предмети, способни да допринесат за изясняване на обстоятелствата около престъплението.
Веществените доказателства често имат съществено, а понякога и решаващо значение за разкриването на престъплението и неговия извършител, както и за проверката на достоверността на останалите доказателства. Тези т.нар. „неми свидетели“ се приобщават към наказателното дело и се оценяват в съвкупност с всички останали доказателства.

ВЕЩНО ПРАВО

Вещното право се използва в два основни смисъла – като клон на правната наука и като вид субективно право. Като правна дисциплина то изучава вещните права, тяхното съдържание, както и начините за тяхното придобиване и прекратяване.
Като субективно право вещното право дава на своя носител властта да владее и използва вещта, както и правото да изисква от всички останали лица да се въздържат от действия, засягащи тази вещ.
Субективните вещни права са ограничени по брой и са изчерпателно уредени от закона, като могат да бъдат учредявани единствено онези вещни права, които законът изрично допуска.
Според българското право към вещните права се отнасят: правото на собственост, правото на ползване, правото на строеж (суперфиция) и сервитутите. В правната теория съществува спор дали залогът и ипотеката следва да се квалифицират като вещни права.

ВЕЩО ЛИЦЕ

Вещо лице е специалист или експерт, поканен от съда или друг компетентен орган да даде професионално мнение по конкретен въпрос. Това са лица с необходимите знания и опит в областта на науката, изкуството или техниката, които се назначават от органите на досъдебното производство или от съда с цел изясняване на обстоятелства, изискващи специални знания и имащи значение за делото.
Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) предвижда случаи, в които назначаването и изслушването на вещи лица е задължително, например при установяване на причината за смъртта, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия, както и при преценка на способността на обвиняемите или свидетелите правилно да възприемат фактите и да дават достоверни обяснения или показания.
В останалите случаи вещо лице се назначава по преценка на съответния орган, когато това се счита за необходимо за правилното решаване на делото.

ВЗИСКАТЕЛ

Взискател е физическо или юридическо лице (кредитор), което има право да изисква принудително изпълнение на свое вземане от длъжник въз основа на изпълнителен лист, като инициира изпълнително дело пред съдебен изпълнител, за да получи дължимото, например чрез запориране на сметки, заплати, имоти или други активи.

ВИДОВЕ МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ

Международните договори могат да бъдат класифицирани по различни критерии. В зависимост от предмета си те се разделят на политически, икономически, културни и други. Според правната си характеристика договорите биват материалноправни и процесуалноправни.
От гледна точка на броя на участващите страни международните договори могат да бъдат двустранни, тристранни и многостранни (колективни), както и други разновидности.
По отношение на терминологията международните договори се обозначават с различни наименования, като например съглашение, конвенция, пакт и други.

ВИДОВЕ НАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ (НАКАЗАНИЯ)

По начина на формулиране на санкциите в наказателната норма те се делят на три вида: абсолютно неопределени, абсолютно определени и относително определени.

• Абсолютно неопределени санкции противоречат на принципа на законоустановеност на наказанието и могат да доведат до съдебен произвол, тъй като всичко се оставя на усмотрението на съдията.
• Абсолютно определени санкции също не се възприемат като принцип, тъй като не дават възможност за индивидуализация на наказанието.
• Относително определени санкции съчетават принципа на законоустановеност с възможността за индивидуализация и затова са приети в съвременните законодателства, включително в българското. При тях за всяко престъпление се предвиждат рамки на наказанието – минимум и максимум.



В зависимост от вида на правните блага, които наказанията засягат, те могат да бъдат:

• Срещу живота – смъртно наказание;
• Срещу телесната неприкосновеност – членовредителни наказания, бой;
• Срещу свободата – лишаване от свобода;
• Срещу името – глоба, конфискация;
• Срещу честта – порицание, някои лишавания от права.

ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Престъпленията могат да се класифицират по различни критерии:

1. Според формата (вида) на вината:
• Умишлени
• Непредпазливи
2. Според начина на извършване:

• Престъпления чрез действие (комисивни)
• Престъпления чрез бездействие (омисивни)
3. Според състава на деянието:

• Прости (единни)
• Сложни (съставни)
4. От гледна точка на резултата:

• Материални (резултатни)
• Формални (безрезултатни)
5. Според продължителността на изпълнителното деяние:

• Еднократни
• Продължавани
• Продължителни
6. По процесуален характер:

• Публични (от общ характер)
• Частни (от частен характер)
7. Според засегнатото правно благо:

• Против личността
• Против правата на гражданите
• Против собствеността



ВИКТИМНОСТ

Виктимност е съвкупност от личностни свойства и качества, които в конфликтни ситуации увеличават риска дадено лице да стане жертва на престъпление. Повишената виктимност може да е свързана и с професионалните особености на индивида.

ВИКТИМОЛОГИЯ

Виктимологията е дял от криминологията, който изучава жертвата на престъплението – нейния профил, причините да стане жертва (виктимизация), ролята ѝ в престъпния акт и последствията, които претърпява, като цели разбиране, превенция и подкрепа за жертвите, произлизайки от латинската victima (жертва) и гръцката logos (учение). За основател на тази наука се смята Ханс фон Хентиг, автор на книгата „Престъпникът и неговата жертва“.

ВИНА

Вина е субективното качество на престъплението и необходим елемент за установяване на отговорност за причинена щета. Без вина няма престъпление и няма наказателна отговорност.
Вината представлява несъответствие между поведението на извършителя и изискванията на правото и се проявява в две форми:


• Умисъл
• Непредпазливост
Предпоставка за вината е психическата способност на извършителя да разбира и контролира своите действия (вменяемост).

ВИНКУЛИРАНЕ

Винкулирането е правен термин, който означава ограничение върху прехвърлянето на дялове или акции в дружество, което изисква съгласието на другите съдружници или на определен орган на дружеството, за да може да бъде продаден или прехвърлен. Целта е да се запази съставът на акционерите, да се контролира кой влиза в дружеството, особено при по-малки или специализирани компании.

ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ

Виновна невъзможност е неизпълнение на облигационно задължение, възникнало след сключването на договора и причинено от обстоятелство, което се дължи на виновното поведение на длъжника. В този случай длъжникът носи отговорност за неизпълнението.
При такова положение кредиторът разполага със следните права:


• да иска обезщетение за вредите, настъпили вследствие на неизпълнението;
• да претендира заместваща престация вместо първоначално дължимата;
• да откаже да приеме изпълнението;
• да развали договора и да търси обезщетение за вредите, изразяващи се в имущественото му обедняване вследствие на неизпълнението.

ВИСША СЪДЕБНА ИНСТАНЦИЯ

Висшата съдебна инстанция в България е Върховният касационен съд (ВКС), който осъществява върховен съдебен надзор и гарантира точното прилагане на законите в граждански, наказателни, военни и търговски дела, като неговите решения са окончателни. Той действа като трета инстанция, разглежда жалби срещу решения на по-долните съдилища и има за цел да унифицира съдебната практика.

ВИСЯЩ ПРОЦЕС

Висящ процес (или висящо дело) е съдебно дело, което все още не е приключило с окончателно решение и е в процес на разглеждане от съда, като съществуват различни причини за това, например, чакане на решение по друго обвързано дело, което има значение за правилното решаване на спора, или просто е в активен ход на съдебни процедури.

ВЛАДЕЛЧЕСКИ ИСК

Владелчески иск е съдебно средство за защита на фактическата власт върху дадена вещ (движима или недвижима), което позволява на владелеца да поиска спиране на нарушението и възстановяване на владението, без да се доказва правото на собственост – съдът проверява само факта на владението и факта на нарушението. Това е бърза защита срещу неправомерни действия (самопомощ), като например отнемане на имот, като се различава от исковете за собственост, където се доказва кой е истинският собственик.

ВЛАДЕНИЕ

Владението (или владението в правото) е фактическа власт върху вещ, упражнявана от лице (владелец), което я държи като своя собствена, с намерението да придобие или да упражнява правото на собственост, дори ако реално не е собственик. То се различава от държането, при което лицето ползва вещта, но от името на друг (напр. наемател). В по-широк смисъл, „владение“ може да означава и територия или имот, който е под нечия власт, като „обширни владения“ или „частни владения“.

ВЛИЗАНЕ НА ЗАКОНА В СИЛА

Влизането на закона в сила е моментът, от който той става задължителен за всички правни субекти (граждани, институции) и започва да произвежда правните си последици и действие, което се случва след официалното му обнародване (публикуване в "Държавен вестник") и обикновено след определен срок, даващ време за запознаване с него. Това е универсална правна процедура, която определя кога един нормативен акт придобива юридическа сила и става официално приложим.

ВЛИЗАНЕ НА ПРИСЪДАТА В СИЛА

Влизането на присъдата в сила означава, че тя става окончателна, задължителна и подлежи на изпълнение; това се случва, след като изтекат всички срокове за обжалване (въззивна, касационна) и не са подадени жалби/протести, или когато висшата инстанция потвърди решението, като по този начин се изчерпва възможността за преразглеждане на делото и присъдата се привежда в изпълнение.

ВЛОГ

Влог е сума или вещ, предадена за съхранение в банков институт или на друго лице. С договора за влог влогодателят предоставя движима вещ на влогоприемателя, който се задължава да я пази и да я върне след изтичане на уговорения срок или при поискване. Ако не е уговорено друго, влогоприемателят няма право на възнаграждение, но има право да му бъдат възстановени разноските, направени за съхраняването на вещта.
В зависимост от начина на връщане влогът бива:


• обикновен, при който влогоприемателят е длъжен да върне същата движима вещ, която е получил, дори когато тя е заместима;
• неправилен, при който влогоприемателят може да върне друга заместима вещ от същия вид и качество.

ВЛОГОДАТЕЛ

Влогодател е лицето, което предоставя пари или движима вещ по договор за влог на друго лице (влогоприемател), с цел тя да бъде пазена и впоследствие върната при уговорените условия. Той е страната, която внася или предава вещта/сумата, като запазва правото да я получи обратно след изтичане на срока или при поискване.

ВЛОГОПРИЕМАТЕЛ

Влогоприемател е лицето, което получава пари или движима вещ по договор за влог от влогодателя и се задължава да ги пази и да ги върне при уговорените условия. Той носи отговорност за съхраняването на влога и, ако не е уговорено друго, няма право на възнаграждение, но има право да му бъдат възстановени необходимите разноски, направени за запазване на вещта.

ВМЕНЯЕМОСТ

Вменяемостта е способността на човек да разбира свойството и значението на своите действия (постъпки, деяния) и да може да ги ръководи, което е ключова предпоставка за носене на наказателна отговорност според правото и психологията. Това означава, че лицето осъзнава какво прави, разбира последиците и може да контролира поведението си. Противоположното е невменяемост, която настъпва при умствена недоразвитост, разстройство на съзнанието и др., и освобождава от отговорност. Съгласно необорима законова презумпция, малолетните лица, които не са навършили 14 години, се считат за невменяеми. За разлика от тях, при пълнолетните лица, навършили 18 години, действа обратната презумпция – че те са вменяеми. По отношение на непълнолетните лица на възраст между 14 и 18 години, съдът е длъжен да установи дали към момента на извършване на деянието те са били вменяеми, тоест дали са могли да осъзнават престъпния характер на постъпката си и да ръководят поведението си.

ВНЕЗАПЕН УМИСЪЛ (DOLUS REPENTINUS)

Внезапният умисъл в наказателното право означава, че извършителят решава да извърши престъплението незабавно или малко след като осъзнае нуждата от промяна и веднага изпълнява решението си, без предварително планиране като при предварителния умисъл, или емоционално състояние като при афектния умисъл; това е спонтанно решение и изпълнение.

ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ

Воденето на чужда работа без пълномощно, или гесция (от лат. negotiorum gestio), е правен институт, при който едно лице (gestor) доброволно поема и управлява чужда работа (имущество или имуществена задача), знаейки, че е чужда, в интерес и за сметка на собственика (dominus), без да има изрично възлагане или представителство, но с цел да предпази интересите му от вреда. Това създава двустранни задължения – гесторът се задължава да довърши работата добросъвестно, а доминусът се задължава да покрие разходите и евентуалните вреди, но само ако гесторът е действал в негов интерес.

ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Военните престъпления са тежки нарушения на международното хуманитарно право (Женевските конвенции и допълнителните протоколи), които включват преднамерено убийство, мъчения, нечовешко отношение, вземане на заложници, нападения срещу цивилни и цивилни обекти, разрушаване и присвояване на имущество без военна необходимост, незаконни депортации, както и използване на глад като метод за война и нападения срещу незащитени места. Те са сериозни нарушения, които се преследват от Международния наказателен съд, като се наказват както извършителите, така и командващите, които не са предотвратили или наказали престъпленията им.

ВПИСВАНЕ

Вписването е процес на официално регистриране и съхраняване на информация за дадено обстоятелство в публичен регистър, като най-често се отнася за Търговския регистър и Имотен регистър в България, което осигурява правна сигурност и публичност. Това е пренасяне на данни (като създаване на фирма, промени в управлението, учредяване на ипотека) в регистъра, за да станат те известни и да породят правни последици.

ВРЕДА

Вреда е общ термин, който означава щета, загуба, повреда, ущърб или зло, което се причинява на някого или нещо, водещо до негативни последици - имуществени (финансови загуби, пропуснати ползи) или неимуществени (болка, страдание, унижение). В правен контекст вредата е съществена, когато неизпълнението на задължение води до разлика между действителното и очакваното състояние на увредената страна.

ВРЕДИТЕЛСТВО

Вредителство (или вредоносна дейност) е дейност или поредица от действия, целящи да нанесат щети, загуби, увреждане или вреда на хора, животни, растения, имущество, икономика, държава или други системи, често с умисъл за саботаж, унищожение или създаване на проблеми. Това може да включва саботаж в производството, разпространение на зарази (сред вредители), кибератаки, или всякакви други злонамерени действия, които водят до негативни последици.

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

В България времетраенето на авторското право е докато авторът е жив и 70 години след смъртта му, като срокът тече от 1-ви януари на годината след събитието. При съавторство се взима предвид смъртта на последния автор, а при анонимни произведения и псевдоними — 70 години от разгласяването им, ако авторът не стане известен. Някои права, като правото на признание на авторството и ненакърняване на произведението, са безсрочни, а специални срокове важат за компютърни програми, бази данни и аудио-визуални произведения (Директива 2006/116/ЕО за срока за закрила на авторското право и някои сродни права).

ВСТЪПВАНЕ В ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Встъпването в задължение (дълг) е договор, при който трето лице поема задължението на съществуващ длъжник, като става солидарен длъжник, което означава,та, че кредиторът може да търси изпълнението от всеки един от тях или и от двамата едновременно. Това е договор между стария и новия длъжник (или между новия длъжник и кредитора), но винаги в полза на кредитора, като съгласието му не е задължително, докато не одобри споразумението.

ВСТЪПВАНЕ В ПРАВО НА КРЕДИТОР

Встъпване в правото на кредитор (наричано още суброгация) е правен институт, при който трето лице, което погасява чужд дълг, автоматично встъпва в правата и привилегиите на оригиналния кредитор спрямо длъжника. Това означава, че след като плати дълга, това трето лице става новия кредитор и може да търси събраната сума и свързаните с нея обезщетения (лихви, неустойки) от първоначалния длъжник, както и да се възползва от гаранциите (поръчителство, залог).

ВСТЪПВАНЕ В ПРОЦЕС

Встъпване в процес означава, че ново лице се включва като страна по вече образувано съдебно дело, най-често поради смъртта на една от първоначалните страни (като наследник), при прехвърляне на права, или когато трето лице се намеси доброволно, за да защити свои права, които са засегнати от спора, като това става с определение на съда и съответно процесуално правоприемство, за да се продължи делото. Встъпването в процес може да бъде:


• Главно встъпване - При главно встъпване третото лице предявява свои собствени права върху предмета на спора в чужд за него процес. В този случай се разглеждат заедно два спора: първият между страните по първоначално образувания процес и вторият между тях и третото лице, като съдът ги разглежда в едно и също исково производство, без да се постановява противоречиво решение.
• Допълнително встъпване - При допълнително встъпване третото лице помага на една от страните, за да ѝ осигури по-благоприятен изход и да се избегне бъдещ процес между тях. То може да встъпи по собствена инициатива или по поискано от подпомаганата страна.

ВЪВОД ВЪВ ВЛАДЕНИЕ

Въвод във владение е юридическа процедура в България, при която съдебен изпълнител принудително предава владението на недвижим имот от длъжник на кредитор въз основа на съдебно решение, което установява правото на кредитора върху имота, като се отстранява фактическата власт на длъжника. Това е част от процеса на принудително изпълнение и цели да даде реална възможност на кредитора да упражнява правата си върху имота.

ВЪЗБРАНА

Възбрана е обезпечителна мярка в правото, която ограничава възможността на собственик да се разпорежда с недвижимия си имот (не може да го продава, дарява, заменя), за да се защитят интересите на кредитори или други страни, докато трае съдебен процес или изпълнително дело; тя служи като гаранция за събиране на вземане, без да отнема собствеността, а само правото на разпореждане.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

Въззивната жалба е процесуално средство за обжалване на съдебен акт (решение или присъда) от първоинстанционен съд пред втора инстанция (въззивна инстанция, например окръжен съд), с цел неговата поправка или отмяна, като подаващият я се нарича въззивник, а срещуположната страна – въззиваем. Тя се подава в определен срок (често 15 дни) и може да касае целия акт или само отделни негови части, като целта е да се преразгледат фактите, доказателствата и правните изводи на съда.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Възобновяване на наказателни дела е извънреден правен способ в българското наказателно-процесуално право, който позволява преразглеждане и отмяна на вече влезли в сила съдебни присъди и решения при наличието на нови обстоятелства или съществени процесуални нарушения, които не са били известни или не са могли да бъдат разгледани в предходните инстанции. Това е изключително рядко и трудно средство за защита, което се прилага само при стриктно определени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) условия и цели да коригира сериозни несправедливости.

ВЪЗПИТАТЕЛНА РОЛЯ НА НАКАЗАНИЕТО

Възпитателната роля на наказанието е да коригира поведението, да предизвика у индивида чувство на неудовлетвореност и срам от грешката, да го накара да осъзнае къде греши, и така да промени не само действията, но и съзнанието му, предотвратявайки повторението на неподходящо поведение, като служи като „лекарство“ чрез контраст – да покаже негативния резултат от дадено действие. Това включва изразяване на неодобрение и е насочено към постигане на психологическа промяна, а не само външно подчинение.

ВЪЗПИТАТЕЛНА ФУНКЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН

Възпитателната функция на наказателния закон е неговата роля да влияе върху съзнанието и поведението на хората, не само на осъдения, но и на обществото като цяло, като формира уважение към правото и морала, възпира от престъпления, изгражда справедливост и превъзпитава нарушителя, за да го върне като пълноценен член на обществото (цели на наказанието: превенция, поправяне, превъзпитание).

ВЪЗРАСТ НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

В България възрастта за наказателна отговорност започва от 14 години, но има особености: до 16 години се носи отговорност, само ако съдът установи чрез експертиза, че лицето е разбирало значението на деянието си, докато след 16 години отговорността е по общия ред, като се прилагат по-леки наказания (възпитателни мерки или наказания, предвидени за непълнолетни).


• Малолетни лица (до 14 години): Не носят наказателна отговорност, а се прилагат възпитателни мерки спрямо тях и родителите им, които са отговорни за възпитанието.
• Непълнолетни лица (от 14 до 18 години): Отговорността е условна; съдът преценява дали лицето е било в състояние да разбира свойството и значението на деянието си. Непълнолетното лице може да бъде освободено от наказателна отговорност, когато е извършило престъпление поради увлечение или лекомислие, което не представлява значителна обществена опасност, и ако спрямо него могат да се приложат ефективни възпитателни мерки.
• Пълнолетни лица (от 18 години): Носят наказателна отговорност, при условие че са вменяеми.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ

Възстановяване на запазена част от наследство е специален правен иск, който позволява на законните наследници (деца, съпрузи, родители), чиято „запазена част“ от наследството е била накърнена чрез дарения или завещания, да поискат от съда да намали тези разпореждания и да им се възстанови полагащият им се дял от имуществото. Това се случва, когато наследодателят е разпределил имуществото си по начин, който лишава законните наследници от тяхната "резерва".

ВЪЗХОДЯЩ

Възходящ означава това, което се движи или развива нагоре, към по-високо ниво по отношение на сила, сложност, съвършенство и т.н. То е противоположно на низходящ. В семейноправен смисъл възходящо лице е родоначалник на друго лице. Към възходящите се числят родителят, бабата, дядото, прадядото, прабабата и т.н. Възходящото родство се измерва в степени, които определят близостта на родствената връзка между две лица:


• Между дете и родител – първа степен;
• Между внук и дядо/баба – втора степен;
• И така нататък.

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Върховният административен съд (ВАС) упражнява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. ВАС разглежда жалби и протести срещу актове на:


• Министерския съвет, министър-председателя, заместник-министър-председателите и министрите;
• Ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
• Висшия съдебен съвет;
• Българската народна банка;
• Областните управители;
• Други актове, посочени изрично в закона.
Съдът също така:

• Проверява законосъобразността на подзаконови нормативни актове;
• Действа като касационна инстанция по съдебни актове от административни дела;
• Разглежда молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по административни дела.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

Върховният касационен съд (ВКС) е най-висшата съдебна инстанция в България за граждански, търговски, наказателни (включително военни) дела, който осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите, като разглежда жалби срещу решения на апелативни и окръжни съдилища и постановява окончателни решения. Той работи в Гражданска, Наказателна и Търговска колегия и има ключова роля в развитието на правото чрез своите тълкувателни решения.
Основни функции и характеристики:


• Висша инстанция: Той е върховната съдебна инстанция по граждански, търговски и наказателни дела.
• Върховен надзор: Следи за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
• Касационна юрисдикция: Разглежда жалби срещу решения на апелативните съдилища и решения на окръжните съдилища (когато те действат като втора инстанция).
• Окончателни решения: Неговите решения са окончателни и не подлежат на обжалване.
• Структура: Състои се от съдии и е разделен на Гражданска, Наказателна и Търговска колегия.
• Тълкувателни решения: Изразява становища по важни правни въпроси, което насочва останалите съдилища.

ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ НА СЪДИЯТА

Вътрешното убеждение на съдията е субективното му вътрешно чувство за истинност или неистинност на фактите по делото, формирано въз основа на всички събрани по делото доказателства (свидетелски показания, експертизи, документи), които той преценява свободно и без задължителни правила, за да стигне до обективно и справедливо решение.

ГАРАНЦИЯ

С гаранцията гарантът се задължава при първо поискване да заплати всяка част от сумата, която длъжникът не е изпълнил или е в невъзможност да изпълни, при същите условия и в сроковете, в които това задължение става изискуемо от длъжника. С поемането на гаранцията гарантът, в качеството си на трето лице – агент, се ангажира да плати предварително уговорената сума в полза на банката, в случай че контрагентът по гарантираната сделка не изпълни или откаже да изпълни което и да е от поетите от него задължения.

ГЕНЕРАЛНА ПРЕВЕНЦИЯ

Генералната превенция е възпитателно и предупредително въздействие върху цялото общество чрез изпълнението на наказанието, с цел да се въздържи другите граждани от извършване на престъпления, като показва, че престъпленията водят до неотвратимо наказание. Тя има общо възпитателна роля (влияе върху разума) и предупредително-психологическа роля (влияе върху волята чрез сплашване). Ключово е не строгостта, а неотвратимостта на наказанието (т.е. високата степен на разкриваемост).

ГЕНОЦИД

Геноцидът е целенасочено и систематично унищожаване, изцяло или частично, на национална, етническа, расова или религиозна група чрез убийства, причиняване на тежки вреди, възпрепятстване на раждаемостта, създаване на условия за унищожение или насилствено отнемане на деца, като е признат за престъпление според международното право, съгласно Конвенцията на ООН от 1948 г.

ДАВНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Давността за изпълнение на наказанието представлява установен от закона срок, след изтичането на който осъдителната присъда не подлежи на изпълнение, ако е била приведена в изпълнение. Продължителността на този срок зависи от вида и размера на наложеното наказание, като най-дългата давност е двадесет години, а най-кратката – две години, когато е наложено наказание, което не включва лишаване от свобода. Давностният срок започва да тече от влизането на присъдата в сила и се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, насочено към нейното изпълнение. Давността не се прилага за престъпленията против мира и човечеството.

ДАВНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ

Давността за наказателно преследване е установен от закона срок, след изтичането на който не може да бъде реализирана наказателна отговорност за извършено престъпление. Нейната продължителност зависи от вида и размера на наказанието, предвидено в Наказателния кодекс за съответното престъпление, като най-дългият давностен срок е двадесет години, а най-краткият – две години, когато за деянието е предвидено наказание, което не включва лишаване от свобода. Давността започва да тече от момента на извършване, съответно довършване на престъплението, и се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, насочено към реализиране на наказателната отговорност. Давността не се прилага по отношение на престъпленията против мира и човечеството.

ДАКТИЛОСКОПИЯ

Дактилоскопията е метод за идентификация на хора чрез уникалните рисунки (папиларни линии) върху пръстите и дланите, широко използван в криминалистиката за свързване на заподозрени с местопрестъпления чрез оставени отпечатъци. Думата произлиза от гръцки: dáktylos (пръст) + skopein (гледам/наблюдавам). Тя се основава на принципа, че папиларните отпечатъци са уникални за всеки човек и не се променят с времето, което я прави надежден инструмент за установяване на самоличност.

ЕВЕНТУАЛЕН (КОСВЕН) УМИСЪЛ

Евентуалният (косвен) умисъл в наказателното право е състояние, при което деецът предвижда възможността за настъпване на общественоопасни последици, осъзнава характера им, но въпреки това допуска, примирява се или се съгласява с тяхното настъпване, за да постигне друга цел или просто не прави нищо, за да ги предотврати, като не ги желае пряко, но не се и страхува от тях. Това е ключова разлика от прекия умисъл, при който деецът цели настъпването на резултата, а при евентуалния той е страничен, но приет като възможен.

ЕВИКЦИЯ

Евикция е правен институт от облигационното право, който означава отстраняване на купувача от владението върху вещта (изцяло или частично) въз основа на право на трето лице, което е съществувало преди сключването на договора за покупко-продажба.

ЕВТАНАЗИЯ

Евтаназията е умишлено прекратяване на човешки живот, обикновено от лекар, за да се облекчат страданията на безнадеждно болен човек с нелечимо заболяване. Думата идва от старогръцки и означава "добра смърт" (eu - добър, thanatos - смърт). Тя може да бъде активна (лекар директно причинява смъртта, например чрез медикаменти) или пасивна (спиране на животоподдържащи грижи). В България евтаназията не е законна и е криминализирана като престъпление, тъй като Конституцията гарантира правото на живот и забранява отнемането му; въпреки дебатите и петиции за легализация, включително предложения за законопроект, те не са успели да променят законодателството, което криминализира както активното, така и подпомагане причиняване на смърт.

ЖАЛБА

Жалбата представлява писмено процесуално действие на страна по делото, с което се изразява несъгласие с постановената присъда и се иска повторно разглеждане на делото от по-горестояща съдебна инстанция. В предвидения от закона срок право да подадат жалба имат всички страни по наказателното производство, с изключение на частния обвинител. Жалбата може да бъде подадена и от защитника или повереника, но само със съгласието на подсъдимия или на доверителя. В нея се посочва искането – отмяна или изменение на присъдата, както и правните и фактическите основания за това. Въз основа на подадената жалба се образува производство пред по-горната инстанция с участие на страните по делото. Жалба може да се подава и срещу други актове и действия на следователя, прокурора и съда, като актът на прокурора, с който се обжалва присъдата, се нарича протест.

ЖЕРТВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Жертва на престъпление е всяко лице, което е претърпяло физическа, психическа, емоционална вреда или икономическа загуба в резултат на престъпно деяние, като това включва и членовете на семейството ѝ, а не е задължително извършителят да бъде хванат или осъден. Това е човек, засегнат пряко, който може да търси обезщетение за щетите си и има права в наказателния процес.

ЖИЛИЩНО-СТРОИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ

Жилищно-строителната кооперация (ЖСК) е юридическо лице, което обединява хора (членове) с цел съвместно изграждане на собствени жилища, гаражи или ателиета, като действа като възложител на строителството, което след това се разпределя между кооператорите, след което се преобразува в етажна собственост и се прекратява, след като всеки получи нотариален акт за имота си.

ЗАБАВА НА ДЛЪЖНИКА

Забава на длъжника е ситуация, в която длъжникът не изпълнява своето задължение (например парично плащане) в уговорения срок или когато то е станало изискуемо, по причина, за която той носи отговорност. Това означава, че длъжникът не е положил необходимите усилия, за да изпълни задължението си, а кредиторът е готов да приеме изпълнението (или дори е поискал изпълнение), но длъжникът не действа.

ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА

Забава на кредитора е правно положение, при което длъжникът е предложил точно изпълнение, но кредиторът не го приема без основателна причина, което прехвърля риска и някои негативни последици (като забава на длъжника) върху кредитора, освобождавайки длъжника от отговорност. Това става, когато длъжникът е готов да плати точно дължимото (сума, срок, място), но кредиторът изрично или неявно откаже да съдейства.

ЗАБАВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Длъжникът е длъжен да изпълни задължението в уговорения срок. Ако не го направи, се наблюдава забавено изпълнение, което е противоправно. За да се счита, че длъжникът е в забава, трябва да са изпълнени следните условия:
1. вземането да е изискуемо, т.е. кредиторът да има право да поиска изпълнението;
2. кредиторът да отправи покана за изпълнение (ако срокът за изпълнение е определен, длъжникът влиза в забава и без покана);
3. забавата да се дължи на виновното поведение на длъжника.
При забава рискът преминава върху длъжника, а кредиторът разполага с иск за изпълнение. При лична и незаместима престация длъжникът може да бъде принуден да изпълни задължението чрез налагане на глоби. При заместима престация кредиторът може да бъде овластен да извърши изпълнението за сметка на длъжника.
При парични задължения изпълнението се осъществява чрез секвестиране на имуществото на длъжника, а при предаване на индивидуално определени вещи – чрез принудително изземване. Освен това кредиторът има право на обезщетение за вредите, настъпили от забавата, както и на разваляне на договора.

ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Извършване на няколко престъпления с едно деяние. В този случай съдът определя наказание за всяко от престъпленията, но прилага най-тежкото от тях, съгласно принципа на кумулацията.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Идентификацията е процес на установяване на самоличността на човек, обект или съвпадение между тях, чрез сравняване на характеристики или данни, като в общия смисъл означава разпознаване и доказване на тъждество (например, идентификация на труп, на ДНК). В по-широк смисъл, включва и психологически механизми (когато се уподобяваме на друг), електронна идентификация (за онлайн услуги) и криминалистично опознаване.

ИЗДАНИЕ

В правен контекст издание обикновено се разбира като публично представяне и разпространение на произведение – книга, списание, вестник, брошура, електронен документ или друг материал.

Няма налични термини в тази категория.

КАДУЦИРАНА АКЦИЯ

Акцията се счита за унищожена или заменена с нова. Кадуцирането се извършва при невнасяне на номиналната й стойност. При изключване от членство на нередовен акционер неговата акция се унищожава и се издава нова на друг акционер. Процедурата по кадуциране се инициира след отправена покана към неизправния акционер да внесе дължимата сума.

КАУЗАЛНА СДЕЛКА

Каузална сделка е правна сделка, която има ясна, конкретна и законна цел (кауза), като например придобиване на право (causa credendi) или погасяване на задължение (causa donandi), и за разлика от абстрактните сделки (като запис на заповед), тази цел е съществена и тясно свързана със самата сделка. При каузалната сделка, ако липсва или е незаконна каузата (целта), сделката може да бъде обявена за недействителна, тъй като целта е неразделна част от нея.

КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Квалификация на престъплението е правен термин от наказателното право, който означава правилното определяне на деянието като конкретно престъпление съгласно закона. Това включва изясняване на състава на престъплението и съотнасянето му към конкретен текст от Наказателния кодекс.

ЛАТЕНТНА (СКРИТА) ПРЕСТЪПНОСТ

Латентна (скрита) престъпност е разликата между всички извършени престъпления и тези, които реално са регистрирани от полицията и правосъдната система – това са престъпления, които остават неизвестни за властите, защото жертвите или свидетелите не ги докладват, или пък полицията не ги установява. Тези "невидими" престъпления формират т.нар. "тъмната цифра" на престъпността, която не се отразява в официалната статистика.

ЛИЗИНГ

Лизингът е договор за възмездно временно ползване на актив (автомобил, техника, имот), при който лизингодателят предоставя правото за ползване на лизингополучателя срещу регулярни вноски, като в края на договора последният има опция да го закупи. Това е форма на финансиране, която позволява използването на скъпи активи без голяма първоначална инвестиция, като основните видове са финансов лизинг (с опция за собственост в края) и оперативен лизинг (по-скоро като наем).

ЛИКВИДАЦИЯ

Ликвидация е правен и икономически термин, който означава процес на пълно прекратяване на дейността на предприятие, дружество или организация и разпределяне на неговото имущество между кредиторите и съдружниците/участниците.

МАЛОЗНАЧИТЕЛНОСТ НА ДЕЯНИЕТО

Малозначителност на деянието е правен институт, при който едно действие, макар и формално да отговаря на признаците на престъпление според Наказателния кодекс, се счита за не-престъпление, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна (т.е. тя липсва или е минимална) и затова не се наказва. Това е изключение от общото правило и се прилага, когато деянието е толкова дребно, че не представлява реална заплаха за обществените отношения, които законът защитава.

МАРОДЕРСТВО

Мародерство е незаконно присвояване на имущество (вещи, пари) по време на хаос – война, бедствие или безредици, като се грабят убити, ранени или изоставени домове, и се счита за военно престъпление. В преносен смисъл, означава безскрупулно възползване от нечие нещастие за лична облага.

МЕНИТЕЛНИЦА

Менителницата е ценна книга и писмено нареждане, при което издател (трасант) нарежда на платец (акцептант) безусловно да плати определена парична сума на трето лице - поемател (ремитент), на определена дата (падеж) или при поискване. Тя е формален документ, уреждащ тристранни парични отношения и се регулира от Търговския закон в България.

НАБЕДЯВАНЕ

Набеждаването (или наклеветяване) е сериозно умишлено престъпление, при което човек съобщава на официален орган (полиция, прокуратура, съд) за извършено престъпление от друго лице, въпреки че знае, че престъпление не е извършено или не е извършено от това лице. Основната разлика с клеветата е, че набедяването винаги е насочено към правосъдната система и има за цел да предизвика наказателно преследване.

НАЕМ

Наемът е заплащане, което се дава за временното ползване на чужда собственост, като имот (жилище, офис, земя) или вещ (кола, техника, дреха) за определен период, като най-често се плаща месечно и се договаря с договор, който може да бъде устен или писмен.

НАКАЗАНИЕ

Наказание е правен институт в наказателното право и представлява мероприятие, наложено от държавата чрез съдебна власт на лице, което е извършило престъпление, с цел да въздейства върху извършителя и обществото.

ОБВИНЕНИЕ

Обвинението е една от основните процесуални функции в наказателния процес и обхваща дейността по привличане на лице към наказателна отговорност, обосноваване на тази отговорност по установения в закона ред и доказване на вината за извършено престъпление. Повдигането на обвинение е възможно само при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и законен повод. След повдигането му обвинението се предявява на обвиняемия, като той и неговият защитник имат право да се запознаят с неговото съдържание, а при необходимост следователят предоставя допълнителни разяснения.

ОБВИНИТЕЛ

Обвинител е човек, който повдига обвинение срещу някого, а в съдебен контекст това е прокурорът - представител на държавата, който обвинява и поддържа обвинението пред съда, като излага факти, доказателства и правни норми. Той е ключова фигура в наказателното правосъдие, чиято роля е да защитава интересите на обществото, като преследва извършителите на престъпления.

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

Обвинителният акт е официален документ в наказателния процес в България, изготвен от прокурора след приключване на разследването, който официално повдига обвинение срещу дадено лице, описва фактическите обстоятелства на престъплението, квалифицира деянието според закона и определя рамките на съдебното следствие, като служи като основа за съда и правната защита.

ПАДЕЖ

Падежът е денят, в който трябва да се извърши плащането по менителничен ефект. Той може да бъде:
1. По предявяване – плащането се извършва при предявяването на ефекта, но не по-късно от една година от датата на издаването му.
2. На определен срок след предявяването – плащането се извършва на конкретен ден след предявяването или в следващите два присъствени дни, като самото предявяване трябва да стане в едногодишен срок от издаването на ефекта.
3. На определен ден след издаването – плащането се извършва на посочения в ефекта ден или в следващите два присъствени дни.

ПАЛЕЖ

Палеж е умишленото запалване и подпалване на огън с цел унищожаване или нанасяне на щети на чужда собственост, имущество или дори природни обекти (като гори), което обикновено представлява престъпление съгласно наказателното право. Разграничава се от неволен пожар, който е резултат от небрежност (незагасена цигара, изтичане на газ).

ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Парично задължение е вид правно задължение, при което длъжникът се задължава да заплати определена сума пари на кредитора, най-често срещу получена стока, услуга или заем, като неизпълнението води до различни правни последици, включително възможност за лихва или обезщетение. То е централен елемент в търговските и гражданските правоотношения и е свързано с плащане на работна заплата, дълг по договор за кредит, обезщетения за вреди или парични неустойки.

РАВЕНСТВО НА СТРАНИТЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Равенството на страните в наказателния процес е основен принцип, който гарантира, че прокурорът (обвинението) и защитата (обвиняемият/подсъдимият и неговият адвокат) се третират еднакво от съда и имат равни възможности да представят своите тези, доказателства, да искат събиране на експертизи и да участват в доказването, за да се осигури справедлив процес. Това означава, че съдът не трябва да фаворизира нито една от страните, а да осигури баланс, при който всяка страна може ефективно да защитава позицията си.

РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОР

Развалянето на договор е правен способ за едностранно прекратяване на договорни отношения, когато едната страна не изпълнява задълженията си, като връща страните в положението, в което са били преди сключването му (обратна сила), освен при договори за продължително изпълнение (като наем), където ефектът е занапред. То дава възможност на изправната страна да се освободи от задълженията си и да търси обезщетение.

РАЗВОД

Разводът е официалното прекратяване на брака чрез съдебно решение, което го прави правно недействителен, като засяга личните отношения, имуществото и родителските права над децата. В България това става чрез съда по взаимно съгласие (най-бързият вариант) или по исков ред, когато има дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като съдът винаги се съобразява с най-добрия интерес на детето. Разводът по взаимно съгласие се допуска след изтичане на три години от сключването на брака, като страните представят на съда споразумение относно:

• упражняване на родителските права;
• личните отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца;
• имуществените отношения, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите.

При наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака съдът събира доказателствата, представени от страните, за да установи състоянието на брака и причините за разстройството. При прекратяване на брака по това основание съдът се произнася служебно относно вината. Развод не се допуска, когато разстройството е настъпило по изключителната вина на ищеца, освен ако съществуват важни обстоятелства, налагащи допускане на развода.
Съдът може да не се произнесе по вината, ако съпрузите заявят това и се споразумеят по въпросите, свързани с:

• упражняване на родителските права над ненавършилите пълнолетие деца;
• отношенията с децата и тяхната издръжка;
• имуществените отношения между съпрузите;
• ползването на семейното жилище.

САМОПРИЗНАНИЕ

Самопризнанието е изявление от обвиняем, в което той признава извършването на престъпление или определени факти по обвинението, служещо като доказателство в съда, но в българското право не може да бъде единствено основание за осъждане, като се забранява изтръгването му с принуда и то се счита за смекчаващо обстоятелство.

САНКЦИЯ

Санкцията е мярка или наказание за нарушаване на правило, закон или договор, но може да означава и официално потвърждение от по-висша инстанция. Най-често се използва в контекста на правото и политиката, като включва правни последици (наказание, глоба), икономически (икономически санкции срещу държава) или потвърждение на акт (санкция на президент върху закон).

СВИДЕТЕЛ

Свидетел е човек, който има преки възприятия (видял, чул, усетил) за дадено събитие, инцидент или престъпление и може да даде информация, която да помогне за установяване на истината, най-често чрез показания пред съда. Той може да бъде очевидец на мястото на събитието или призован да разкаже какво знае по дело, като е задължен да казва само истината.

ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА

Телесна повреда е противоправно увреждане на здравето на човек, което нарушава неговата физическа и/или психическа цялост, причинявайки болки, страдания или временна/трайна загуба на функции. Според българското право, тя се класифицира като лека, средна или тежка в зависимост от степента и трайността на увреждането, като всяка степен носи различни правни последици и наказания, предвидени в Наказателния кодекс.

ТОВАРИТЕЛЕН ЗАПИС (КОНОСАМЕНТ)

Товарителният запис, по-известен като коносамент (Bill of Lading / B/L), е основен товаро-разпоредителен документ, който служи едновременно като доказателство за договор за превоз, разписка за товара (че се товари на превозното средство) и документ, удостоверяващ право на собственост или разпореждане със стоката по време на транспортирането ѝ, особено при морските превози. Издава се от превозвача и дава право на титуляря му да получи товара на крайното място на доставка.

ТРАНСЛАТИВНА СУКЦЕСИЯ (ПРЕХВЪРЛИТЕЛНО ПРАВОПРИЕМСТВО)

Транслативна сукцесия (наричана още прехвърлително правоприемство) е правен институт в гражданското право, който означава пряко прехвърляне на права и задължения от едно лице на друго. При този вид правоприемство у прехвърлителя съществува конкретно субективно право, което е обект на придобиване. Цялото това субективно право се прехвърля върху третото лице

УКРИВАТЕЛСТВО

Укривателство е наказуемо деяние, при което лице съзнателно подпомага или укрива извършител на престъпление, като помага за укриване на следите, имущество, престъпни действия или местонахождение на извършителя, с цел той да избегне наказателна отговорност.

УНИЩОЖАЕМА СДЕЛКА

Унищожаема сделка е правна сделка, която първоначално е валидна, но има грешка, измама, заплаха, крайна нужда или недееспособност в сключването, който дава право на една от страните да я унищожи чрез съдебно решение, или да я потвърди, с което да я направи напълно валидна и стабилна. За разлика от нищожната сделка, която е недействителна от самото начало, унищожаемата сделка поражда правни последици, докато не бъде унищожена от съда по искане на заинтересованата страна.

УСТАВ

Уставът е основен документ (или сбор от правила/регламент), който определя устройството, целите, правомощия, управлението и дейността на една организация, сдружение или институция, като служи за юридическа основа и ръководство за всички членове и органи. Това е като конституцията на организацията, определяща как функционира тя, какви са правата и задълженията на участниците.

ФИДУЦИАРНА СДЕЛКА

Фидуциарна сделка е договор, при който едно лице (фидуциант) прехвърля имуществено право на друго лице (фидуциар), като фидуциарът се задължава да го управлява и да го прехвърли обратно на фидуцианта след определено условие или срок, без това да е винаги явно за трети лица. Те са базирани на доверие, като фидуциарият се явява собственик пред света, но във вътрешните отношения действа като доверен управител, като може да злоупотреби със правата си, ако няма ясен договор.

ФИКЦИЯ

Фикция в правото е правен способ, при който се приема за истина нещо, което в действителност не е така, с цел постигане на определен правен ефект или улесняване на прилагането на закона.

ФОНДАЦИЯ

Фондацията е юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), което се учредява чрез едностранен акт (дарение или завещание), като се предоставя самостоятелно имущество за постигане на определена нестопанска цел, обикновено с благотворителна, образователна, научна или културна насоченост, като учредителите нямат качеството на членове. Тя е отделна правна единица, отговорна за собствените си задължения, и няма членове, а управляващи органи (едноличен управител или съвет).

ХОЛДИНГ

Холдингът е структура от компании, в която едно дружество-майка (холдингово дружество) притежава дялове или акции в други, дъщерни дружества, за да контролира техните дейности и да извлича ползи, без непременно да извършва собствена производствена или търговска дейност. Той представлява вертикално обединение, целящо управление и координация на група бизнеси, като може да бъде акционерно дружество (АД), командитно с акции (КДА) или дружество с ограничена отговорност (ООД).

ЦЕДЕНТ

Цедентът е кредитор, който прехвърля свое вземане (например дълг, който някой му дължи) на друго лице, наречено цесионер, чрез договор за цесия. Цедентът е първоначалният кредитор, който се отказва от правото си да събира вземането, а цесионерът става новият кредитор, на когото длъжникът вече дължи парите, като съгласието на длъжника не е нужно, но трябва да бъде уведомен за прехвърлянето, за да знае на кого да плаща.

ЦЕЛ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Цел на престъпление е съзнателният резултат или намерение, към който се стреми извършителят, когато извършва престъпното деяние.

ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО

Целите на наказанието са многостранни и включват постигане на справедливост, възпитание и превъзпитание на осъдения, предотвратяване на бъдещи престъпления (обща и специална превенция), както и защита на обществото от престъпни посегателства, като се формират в исторически план и се регулират от Наказателния кодекс (НК).

ЧАРТЪР

Чартър (charter) означава договор за наемане на цяло превозно средство (самолет, кораб, автобус) или част от него за специален превоз, обикновено извън редовния график, за да се превозят групи хора или товари до определена дестинация, като най-често се използва в туризма (чартърни полети за почивки). Това е специализиран, нерегулярен транспорт, договорен директно, а не през общи билети.

ЧЕК

Чекът е писмен финансов документ, който представлява безусловно нареждане към банката да плати определена сума пари на посочено лице от сметката на издателя, служещ за лесно прехвърляне на средства без кеш, като съдържа името на банката, сумата, дата, място на издаване и подпис.

ШПИОНСТВО

Шпионството е тайно събиране, наблюдение и добиване на поверителна или класифицирана информация за държава, организация или индивид, без тяхното знание или разрешение, често с цел да се подкопае или отслаби дадена власт, да се получат стратегически предимства или да се събират разузнавателни данни. Това е незаконна дейност, включваща шпиониране, проследяване, и може да бъде наказателно преследвано, тъй като се счита за престъпление срещу държавната сигурност.

Няма налични термини в тази категория.

Няма налични термини в тази категория.

Няма налични термини в тази категория.

ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ

Юридическата отговорност е правно задължение да се понесе наказание или санкция за извършено правонарушение, което възниква, когато някой наруши закон, като държавата налага ограничение на правата му или му възлага нови задължения, с цел възстановяване на правния ред и защита на обществените интереси, като процесът е подчинен на принципите на законност и справедливост.

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ

Юридическият факт е конкретно обстоятелство от действителността, което правната норма определя като основание за възникване, изменение, спиране или прекратяване на права и задължения (правни последици). Това са събития или действия, които „оживяват“ правната норма, превръщайки общото правило в конкретно правоотношение (например, подписването на договор, раждането, смъртта, извършването на престъпление).

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Юридическото лице е изкуствено правно образувание, създадено с правен акт, което има собствено имущество и е самостоятелен носител на права и задължения, като може да сключва договори, да притежава имущество и да участва в съдебни процеси, независимо от физическите лица, които го съставят, като например търговски дружества (ООД, АД), сдружения с нестопанска цел (НПО), фондации, държавни и общински предприятия.

ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА

Явната фактическа грешка е техническа грешка в съдебен акт или документ, която е очевидна от самото съдържание и не променя смисъла или правните последици, като например правописни грешки, грешки в цифри, дати или имена, които лесно се коригират и не представляват грешка в мотивите или същината на решението. Тя може да бъде поправена по процедура, предвидена от съда, като се издава коригиращ акт, който подлежи на обжалване.